Община Попово е разположена в североизточната част на Република България. В съответствие с административно- териториалното деление на страната, тя попада в Търговищка област. Общата територия на общината е 833,398 кв. м, като граничи с общините Търговище, Антоново, Стражица, Бяла, Две могили, Опака, Цар Калоян, Разград и Лозница.

В административно–териториалните граници на общината са включени 35 населени места, от тях 34 села и само административният център Попово е град. Селищната мрежа е формирана от 5 села с население над 1000 души, 9 села с население от 501-1000 обитатели, 14 села с население от 101-500 души и 6 села с население под 100 души. Най-големите села са: Кардам - 1529 жители, Светлен - 1262 жители, Садина - 1136 жители, Ломци - 1043 жители, Зараево - 1007 жители и Славяново - 935 жители.

Според старо предание днешно Попово е основано от свещеник, който се установил със семейството си край рекичката, на поляна, оградена отвсякъде с вековни гори. С много труд, изкоренявайки гората, той създавал нива след нива. Една есен ранен сняг заварил в района малка турска войскова част, на която се наложило да презимува в имотите на попа. Когато през пролетта тя се добрала до Цариград, учуден султанът поискал да види свещеника. Той пристигнал заедно със своите синове с волска кола, натоварена със земеделски сечива. На въпроса как е могъл да изхрани не само семейството си, а и войниците през изминалата дълга зима, попът отговорил с жест, показвайки натоварената кола и своите синове. Султанът го изпратил обратно с дарове и заръка свободно да живее, там където се е установил и да попува. Прочул се свещеникът, все по-често започнали да го търсят сънародниците му за християнски обреди, а някои от тях издигнали къщи близо до неговия дом. Така се появило Попкьой (Поповото село).

В действителност за пръв път името на селището се споменава в османски данъчен регистър от 1555 год. като село Поп Алагьоз (пъстроокият поп), Кулфал Факъх или още Евренос. В документ от 1573 год. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време. По-късно е известно и под името Попкьой (Попово село), като се използва и името Кара Лом (Черен Лом).