Име: | ОБЩИНА ПОРДИМ |
Адрес: | Общини, ул. Иван Божинов 1 |
Телефони: | |
Факс: | |
Уеб сайт: | http://pordim.bg.server15.host.bg |
E-mail: | |
Отрасъл: | Регистър на общините |
Дейност: | Община |
Ключови думи: | община, администрация, население, obshtina, общински услуги |
Пордим има щастлива историческа съдба. Рядко едно населено място получава шанса на непрекъснат живот за десетки векове. Историята на Пордим се губи в античността. За съществуването на активен селищен живот в района свидетелстват намерените останки от ранно и късно средновековни селища в местностите Шаварна, Дрен и Селището.
Въпреки малобройните си жители, Пордим устоява на историческите превратности и в годините на националното ни възраждане е вече значително чисто българско селище с над 60 къщи и около 1000 жители. Историческият му жребий е да стане известно на света по време на най-голямото събитие в историята ни през Х1Хвек -Руско-турската война от 1877-78 година.
На 19 юли 1877 година започва Плевенска епопея, в която Пордим заема своето достойно място. Съсредоточаването на големи руски войскови части, създаването на отбранителни линии и настаняването на командването на Западния отряд, а по-късно и на Главната квартира на императора в Пордим, го превръщат във важен пункт от Освободителната война.
Две сотни от Кубанския казашки полк са първите руски части, които влизат в Пордим. На 11 юли те пристигат в селото с разузнавателна цел. Сотнята на есаул Пархоменко успява още при първата схватка да отбъсне 200 черкези, разположени западно от Пордим. Към 17 часа разузнавателният отряд докладва на командването за случилото се в Пордим, след което напуска селото.
Още по време на Първия щурм за превземането на Плевен /19-20 юли 1877 година/ руските части се насочват към Пордим. След получаване на заповедта на командира на Западния отряд за настъпление към Плевен, ген.Шилдер-Шулднер заповядва на командира на 19 Костромски полк, който е включен в лявата колона да настъпи към Пордим. Костромци, в състав 2 батальона, 8 оръдия и 2 сотни, потеглят от бивака си около с.Трънчовица и след еднодневен поход пристигат в Пордим. Те преминават през селото, разузнават разположението на турските части и вечерта се изтеглят към шосето за Русе. На следващият ден Костромският полк се насочва към Гривица.
На 19 юли в Пордим се установява щабът на 3-та пехотна дивизия от състава на IX корпус. С това Пордим започва да се превръща в команден пункт на Западния отряд при превземането на Плевен.
За организацията на Втория щурм, ген.Криденер свиква военен съвет на 29 юли в Пордим. Това е първият военен съвет на Западния отряд, който се провежда.
След Военния съвет в Пордим пристигат нови сили - една бригада от 30-та пехотна дивизия и два полка от 32-ра пехотна дивизия. Те заемат позиции източно от селото. Командваните от ген.Шаховски сили край Пордим наброяват 12 батальона с 10 000 пехотинци и 2 000 артилеристи с 56 оръдия.
Турското контранастъпление на 30 и 31 август 1877 година превръща Пордим в център на главните ударни сили. Построяването на силите и средствата, според новия командир на Западния отряд, ген.Зотов трябва да насочи турците към Пордим, където да бъдат посрещнати от главните сили. Така започва боят на 30 август, когато Осман паша настъпва с 11 000 души към с.Пелишат. Завързват се ожесточени боеве, в който 14 руски батальона в този участък устояват твърдо срещу 19 турски табора. Кръвопролития се водят и при самите села. Турците претърпяват големи загуби – 1350 души убити и ранени и към 16 часа са принудени да се върнат обратно в Плевен. Не малко жертви струва и победата на русите - 1 000 души.
Третият щурм за превземането на Плевен / 11-12 септември 1877година/ също е свързан с Пордим. На 2 септември командирът на Западния отряд свиква военен съвет в Пордим. В този съвет вземат участие всички артилерийски командири на частите, намиращи се около Плевен. Те обсъждат плановете за действието на артилерията при провеждането на Третия щурм. Румънският княз Карол I, който е назначен за командващ плевенските руско-румънски войски, също взема участие в съвета.
След неуспеха и на Третия щурм военният съвет взима решение за блокада на Плевен. Извиканият спешно от Русия ген.Едуард Иванович Тотлебен предприема редица енергични мерки за подобряване на обсадните позиции. В Пордим започват да се изработват приспособления от преплетени пръти, които да се използват за строеж на земните укрепления. Това са така наречените “тури” , “фашини”, “опанки” - цилиндрични кошници без дъна, със затворени долни краища. Те се набиват по укрепителната линия и се напълват с пръст. По този начин те стават надеждни укрития за войниците. От по-дебели пръти и колове се изготвят шурмови стълби с дължина до 3-4 метра, които по време на атака се поставят върху брустверите на турските редути. Населението на Пордим взима активно участие при събирането и подготовката на необходимите за целта материали.
След превземането на турските укрепления при Горни Дъбник и Телиш /24 и 28 октомври 1877г./ от гвардията на ген.Гурко, положението на руската армия при Плевен се стабилизира. Руският император премества главната квартира в с.Пордим. Подготовката за настаняването се възлага на капитан Константин Ал. Галперт -комендант на селото. Той организира разчистване на калните и изпълнени със смет улици, а от разпръснатите камъни край оградите нарежда да се направи тротоар. С помощта на подръчни материали той организира създаването на първото оригинално улично осветление. Върху телеграфните стълбове кап. Галперт нарежда да се привържат бутилки с откъртени дъна. В бутилките се поставят свещи. Издръжката на това самобитно осветление се възлага на търговците, които не плащали данък за търговията при снабдяването на войската.
Единствената къща в Пордим, изградена върху каменни основи, е тази на Иван Стойков Троянчинина. В нея е отседнал румънският княз Карол I, който на 23 октомври я отстъпва на руския император Александър II.
Установяването на главната квартира в Пордим /26 октомври 1877г./ го превръща в централен команден пункт на руската армия и го свързва с по-нататъшното развитие на военните действия. В Пордим се съсредоточават руският генералитет и висшето офицерство. Главнокомандващият Николай Николаевич редовно информира императора и почти всяка вечер двамата прекарват времето си заедно в обсъждане на ситуацията при Плевен. По покана на императора много често идват ген.Милютин - военен министър на Русия, началник щаба ген.Непокойчицки, генералите Обручев, Тот