В пределите на община Тополовград влизат северните и източни склонове на Сакар планина, обширното й северно подножие, долините на реките Соколица и Синаповска и част от долното течение на р.Тунджа до държавната ни граница с Турция. Сакар планина е ниска купеновидна планина с най-висок връх Вишеград (856 м). Въпреки малката си височина, тя впечатлява като добре оформен планински масив със стръмни северни и източни склонове. Главното планинско било се простира по посока СЗ към ЮИ. Открояват се върховете Чуката (542м), Могилите (629м), Бъчвата (640м), Картала (735м), Камик тепе (759м), Вишеград (856м), Яничерска могила (586м), Дервиш могила (690м), Голям Карабаш (536м), Малък Карабаш (464м). От главното било се спускат къси странични ридове със стръмни склонове, които разделят един от друг водосборните басейни на по-големите сакарски реки – Соколица, Ханчето, Здравчевско дере, Голямата река, Фишера, Мангъра. Най-голямата река, протичаща през района на Тополовград е р. Тунджа, която разделя Сакар планина от Дервенстките възвишения. В нея се вливат многобройните малки реки, които извират от Сакар и протичат по северните и източните склонове на планината: Синаповска, Куруджа дере, Голямата река, Здравчевско дере, Манастирска река, Боаза, Ландоон дере, Касап дере, Мангъра, Фищера и др. По северните склонове на Сакар протича и р.Соколица, която се влива в язовир Розов кладенец при гр. Гълъбово. Около изворите са изградени кладенчета и чешми с много добри питейни качества. По-известни такива места в района са: Зайкова чешма, Младенова чешма, Марина чешма, Каракачанско кладенче, Попово кладенче, Калфачево кладенче, Чучурката, чешмите в местностите Франкови дървета, Менговец, Браяновец, Боговец и много други. Във връзка с борбата с ерозията и за нуждите на селското стопанство през 60-те и 70-те години на ХХ век в района са били изградени голям брой язовири (около 250). Разположението им е предимно на пътя на малки реки и дерета с непостоянен воден отток през годината. Те се използват за риболов, риборазвъждане, напояване, водопои, за временни зимни убежища на прелетни и скитащи птици. Покрай някои от по-големите и чисти язовири са се оформили кътчета с влаголюбива тревна, храстова и дървесна растителност, които пък са подходящи за краткотраен отдих. По-големи и по-известни в района са: Синаповският язовир (Коруджа дере с площ 490 дка) между селата Синапово и Дуганово, Топузови ливади (149 дка), Гинчеви ниви (141дка) в землището на с. Орлов дол, Фиджеляр (149дка) в землището на с.Орешник, Миделик (101дка) в землището на с.Мрамор, Хагълите (65 дка), в землището на с.Светлина, Сакма дере (52 дка), в землището на с.Каменна река, Горна Асаница (Кабите) - 43 дка в землището на с. Радовец и др. В климатично отношение община Тополовград попада в преходно-средиземноморската климатична област. В зависимост от особеностите на релефа се обособяват три климатични подрайона: най-топъл – по долината на р. Тунджа, южно от Княжево-Сремския пролом; по-хладен – на височина над 400м и преходен: в подножните части на Сакар. Като цяло, районът на Тополовград е един от най-слънчевите в страната, със сухо, горещо лято и сравнително мека зима. Често явление през топлото полугодие са засушаванията и градушките. През зимата има периоди с обилни снеговалежи, ниски температури и големи снегонавявания. Пролетта се характеризира с бързо повишение на температурите и вторичен максимум на валежите. Есента в по-голямата си част е суха и сравнително топла. Голям е броят на ясните дни през годината, особено в по-високите части. Мъгли падат по-често по долината на р.Тунджа и долните течения на Соколица и Синаповска. Поради отвореността на района, не се наблюдават ясно изразени температурни инверсии. Замърсяването на въздуха е минимално, особено в по-високите части на планината и в южната част на общината. В Сакарския район са установени 600 вида висши растения, два от които са местни ендемити, седем са балкански ендемити и седемнадесет са реликти. Обликът на естествената растителност във високата част се определя предимно от дъбовите гори, примесени с габър, липа и клен. В резултат на залесяването през последните 40 години, в горската екосистема на Сакар планина са се появили нови, нетипични за района растителни видове. Големи пространства заемат горите от черен и бял бор, дугласка ела, акация, бреза, ясен, кестен, орех, бадем и др. Специфичен район с интересна флора е долината на р. Тунджа. Тук реката е образувала два живописни пролома: Княжево-Сремския на север (с дължина 12,5 км) и Долнотунджанския на юг между с. Устрем и границата с Турция (с дължина 26 км), и едно долинно разширение - Устремското. Растителността е представена предимно от крайречни и лонгозни гори. Най-разпространени са тополите (бяла, черна, трепетлика), но има също върби, ракита, летен дъб, елша, акация, чинар и др. От храстите се срещат червена хвойна, кукуч, памуклийка, дрян, шипка, глог и др. Увивните растения, които формират облика на лонгозната гора са: дива лоза, бръшлян, повет, вълча ябълка, брей, гърбач, хмел. Освен естествените и изкуствено създадени гори, на много места има насаждения от културни дървесни видове, главно бадеми (с най-голяма площ в землищата на селата Присадец и Филипово) и орехи (около Тополовград, Орешник, Синапово, Хлябово). В селата и близките околности се отглеждат ябълки, сини сливи, череши, вишни, кайсии, праскови, смокини, нар, райска ябълка, киви, лимон, маслина, круши, мушмули, черници, малини, касис и др. На много места в горите могат да се наберат диви ягоди, къпини, трънки, глог, шипки, диви ябълки, круши и дюли, кестени, лешници. От гъбите най-често се срещат печурките, масловката, манатарката, пачият крак, рижиката, челядинката, пърхутката, керино ухо, сърнела, праханова гъба и др. Районът на Тополовград е богат на лечебни растения (112 вида). В Сакар планина има големи находища на маточина, мащерка, мента, жълт кантарион, жълт и бял равнец, живовляк, дивисил, жълтуга, пелин, еньовче, риган, смрадлика , коприва, медицинска ружа, лудо биле, рани лист, живовляк, бял бъз, бабини зъби, подбел и много други билки.Голямо богатство са находищата на многобройни редки за нашата флора растения, които имат висока познавателна и екологична стойност. Ендемични видове с ограничен ареал на разпространение са: едролистната метличина (балкански ендемит, включен в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични видове, чието единствено находище в България е в Сакар планина); стрибърниева козя брада (български ендемит с находище около с.Каменна река); румелийско подрумиче (балкански ендемит разпространен около Тополовград); триръбеста хаптаптера (балкански ендемит); кандилка / гръцка ведрица (в Манастирските възвишения). Терциерен реликт (растителен вид, запазен отпреди ледниковата епоха) е бодливият залист. В района на Тополовград е съхранена богата и разнообразна фауна. Тук се срещат 10 вида земноводни (от 17 вида в България), 22 вида влечуги (от 36 вида в България), 44 вида бозайници (6 от които са включени в Червената книга на България и в Световния червен списък) и 203 вида птици (от 406 вида в България). От птиците 23 вида са застрашени от изчезване в Европа и 3 – в световен мащаб. Световно застрашеният Царски орел е намерил тук едно от последните си убежища (8 гнезда от общо 16 в България) и се е превърнал в символ на Сакар. Специален интерес представляват двата вида световнозастрашени сухоземни костенурки (шипобедрената и шопоопашатата), чиято численост в района е една от най-високите в България и Европа. Макар и рядко, в някои от водоемите може да се види видра – световнозастрашен вид, който обитава само най-чистите води. Интересни местности и атрактивни природни образувания: Корията, Княжево-Сремския пролом, Долнотунджанския пролом - Даркая, Вишеград, Дервиш могила, Куза, Двата моста, долините на р.Фишера и р.Мангъра, р.Соколица, р.Чамурли Бръснарския стол, Гарванов камък, Карталка, пещерата Бозките, Дрънчи дупка и др.
