Паметникът на Кръстьо Пишурка

Виден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г., получава добро образование и учителства в Лом, където основава първото градско читалище през 1856 г.

Народно читалище “Постоянство”

Народно читалище „Постоянство” е културен институт, който има своята историческа заслуга за запазване и развитие на българския език и традиция, за зараждане на театралното, музикалното и др. изкуства, за развитието на библиотечното дело и краезнанието.

Създадено преди 152 години през Възраждането, то има неоспорим принос във формирането на българската духовност, култура и възпитание. Сплотени около учителя Пишурка, най-будните граждани създават ломското читалище-едно от първите читалища в страната, наред със свищовското и шуменското. На ломска сцена се играят през 1856 г. първите български театрални представления на “Многострадална Геновева”- “по гроздобер” и на 12 декември пиесата “Велизарий” придружена с музика и песни, поради което Илия х. Ценович в “Цариградски вестник” я нарича “Велизариевата опера”.

В своята история читалищният драматичен театър, който носи името на своя създател „Кръстьо Пишурка” има над 480 играни пиеси. Ломският оперетен театър е един от първите в страната, създаден е през 1923 г. В над 80-годишната си история на ломска сцена са представени 73 постановки от световната и българска класика, много концерти и други изяви. Към читалището работи Детска музикалана академия, чиято първа изява е „Вълкът и седемте козлета”. Формация за шлагерни песни „Екатерина Ванкова” е създадена преди 10 години и участва активно в творческия живот на читалището. Печелила призови места и награди на фестивалите в Монтана и Враца. Читалищният танцов ансамбъл „Дунав” участва в редица наши и международни фестивали и спечелил не една награди. Формацията за руски песни и романси „Смуглянка” е създадена през 2007 г. С богат репертоар – над 30 песни от Русия, Украйна, както и български възрожденски песни и цигански романси.

Читалищната библиотека, създадена през 1848 г. в новооткритото взаимно училище, днес притежава над 107 000 библиотечни единици, сред които старопечатни редки и ценни заглавия. Към читалище „Постоянство” работи и Обединена школа по изкуствата „Проф. Йордан Гаврилов”, създадена през 1951 г. По проект „Читалища” към „Постоянство” е изграден интернет център.

Църквата “Св. Никола Стари”

Според Димитър Маринов, в старата борунска църква “Свети Никола” някога е имало каменен надпис, според който тя била съградена през времето на българския цар Михаил-Асен (1246-1257 г.) След като просъществувала цели векове, през време на турското владичество тя се срутила и била възстановена през 1818 г. по инициативата на ломския чорбаджия Цеко. През 1828 г. обаче турците я разрушили, за да използват каменния материал от нея за укрепване на “Калето” срещу приближаващите руски войски, които стигнали тогава до с.Чорлево. Именно тогава в “Калето” бил зазидан и въпросният камък с издълбания на него надпис. Препис от този надпис бил снет още през 1823 г. от Данаил Първанов, писар на видинския владика, и дълго време съхраняван в едно старо евангелие на борунската църква. Евангелието обаче, което навремето си било виждано от много хора, е вече изчезнало заедно с намиращия се в него препис от надписа върху каменната плоча.

За съществуването на тази църква през средните векове ни известява и една дописка на Ломската община в “Цариградски вестник”с дата 7 октомври 1856 г. Според тази дописка, в Лом тогава още стояли стените и покривът на една много стара църква, която се намирала в турската махала (Боруна) и “за която ни един от нашите бащи не знае да ни каже кога е направена и от кога е запустяла, само толко ни уверяват, че има вътре нещо на камен писано, но на кой начин и на кой язик не знаят! Мнозина от нас, ако и да искаха и да искат да влезат в нея само за да я прегледат, но не им ся допусти, а и не смеят като е в османската махала…и така това някогашно свято място стои от толко века запустено и забравено!”.

Едно от първите килийни училища във Видинска епархия е открито през 1760 г. в борунската църква “Св. Никола”. Част от иконите храма са рисувани от зографи представители на Дебърската художествена школа. Нестор Траянов рисува няколко икони. Подписът му стои на иконата на Богородица – “Из ръка Нестор Трайков, Дебрали,1886 г.” От 1861 г. е иконата на “Богородица сладколюбещая” /37/49 см./ с подпис: ”Из ръка Д./Дичо/ Зографа от Дебърско, държав. С. Тресонче,1861 г.”, която се пази в църквата “Св. Никола” в Лом.

Църквата “Св. Никола” e възстановена в 1885 г. Паметник на културата е от 1975 г. През 2006 г. църквата е ремонтирана по проект на Община Лом, финансиран по програмата „Красива България”.

Къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско

Некрополът е открит случайно през лятото на 1969 г. от ломчанина Петър Бонев. Той е разположен на десния бряг на р. Дунав, в местността “Пльоска” недалеч от днешното с.Орсоя. Проучен е по археологически път от 1970 до 1976 г., открити са 267 погребения от тогавашния директор на музея Трайко Филипов. Разкритите при раз-копките материали са изследвани от най-изтъкнати български и чуждестранни специалисти по историята и културата на българските земи през късната бронзова епоха.

Резултатите от тези проучвания показват, че културата, плод на която е некрополът , се е развивала в днешните български земи през ХІV – ХІІ в. преди новата ера. Тогавашните хора са погребвали близките си чрез трупоизгаряне , а костите са поставяли в красиви глинени съдове – урни, повечето от които са богато орнаментирани, покрити с похлупаци. В урните са поставяни и предмети, свързани с погребалните ритуали, които разкриват богатия духовен живот на създателите на тази уникална култура.

Особено ценно за нас е да знаем, че предметите от Къснобронзовия некропол при село Орсоя показват духовното единство на неговите създатели, със създателите на върховните достижения на европейската култура и цивилизация от това време, каквито са народите на Крит и Микена. Основното божество, почитано от Минойския Крит е Богинята майка-символ на плодородието и вечното възраждане на света. В същата иконографска схема, на многократно по-стилизирано, е представена Богинята майка в култовите фигури, поставени в урните на некропола. Тук виждаме и двойната брадва-основен символ на царската власт и в Критско-микенската култура. Орсойският некропол е красноречиво доказателство за изконната приобщеност на българските земи към Европейската цивилизация и култура.

Къщите в Лом

Изтънчен вкус, изисканост и някогашно благополучие излъчват фасадите на повечето къщи, нанизани по главната улица на Лом. Особен интерес предизвикват островърхите кули, растителните мотиви, съчетани с фигуралните около високите прозорци, красивите орнаменти по витите балкони. Това са 57 сгради, обявени за архитектурни паметници на културата в Община Лом, утвърдени от НИПК - София с писмо №6314 от 08.12.1986 по кадастър 1979 г.

Сградите са построени в периода от 1880 до 1940 г. Проектите са на австрийски, белгийски, немски и унгарски архитекти в стил “късен сецесион” и “псевдобарок”. Тези къщи били собственост на големи търговски фамилии, притежаващи магазини, магазии и търговски складове. Те имали собствени кантори във Виена, Букурещ, Галац, Браила, Петербург, Одеса и Манчестър. Това са известните фамилии - Миланези, Стайкови, Андрееви, Ценко Тодорови, Цонзарови, Табакови, Поптодорови, Кусидис, Бечеви и др. Построявайки тези красиви и стилни къщи, те изписват мебели от Виена, красиви вещи от Пеща и Галац. Налагат изискан стил както в екстериора, така и в интериора на домовете си. В тях са расли и възпитавани множество известни личности в областта на науката, музиката и литературата, които и днес живеят и работят в Англия, Франция, Германия, Швейцария, Италия и др.

Външният вид на домовете, съчетан с атмосферата на изисканост, вкус и благополучие, носят самочувствие и налагат водещ стил в архитектурния вид на Лом като европейски град.

Катедрален храм “Успение Богородично”

Съборният храм Успение Богородично е най-големият в града. Неговият строеж започва в 1863 г., но е спрян от местната турска власт. Веднага след Освобождението е създаден Комитет за доизкарване на църквата , тъй като всички събрани средства вече са похарчени за направата на девическото и мъжко училище. Богати и влиятелни ломчани отново събират пари за издигане на храма и в годините 1894-97г. църквата е готова. Тя е осветена тържествено през лятото на 1906 г.

Храмът Успение Богородично е архитектурен паметник на културата от 1974 г. Неговото изграждане е дело на прочутия майстор Георги Новаков-Джонкар от с. Тресонче, Македония. Иконостасът е направен в началото на ХХ век. Стилът му е повлиян от руски тип икони, но се налага като завършена изработка като виенски модерен тип, характерен за градовете по Дунава от края на ХIX век. Виещият се елемент-стилизирана лозница, е характерен белег на българския иконостас, авторът му обаче не е известен. Огромна въздействаща сила има централният декоративен елемент. Чувства се влиянието на барока. Иконите са големи по размер, те не са в традицията на стария български иконостас. Тук характерно е смесването на западни и руски влияния и модерни форми, съобразно тогавашните естетически представи на ломските нотабили. Известни са имената на иконописците Нестор Трайков и сина му Данаил Несторов. Иконостасът също е паметник на култура, извоювал си това право с висока художествена и изпьлнителска стойност. Той бележи етап в развитието на българския иконостас.
През 2005 г. Община Лом реставрира най-големия ломски храм „Успение Богородично” по програма „Красива България”.

Пожарната кула - наблюдателница

Кулата-наблюдателница в Лом е обявена за архитектурен паметник на културата с решение на Комитета за култура на РБ през 1988 г. Тя е първата кула от подобен тип в България. Построена е в 1879 г. Към кулата функционира и музей на противопожарното дело.

Паметникът на Цеко Войвода

Дядо Цеко Петков-Войводата (1807­1881) е участник в борбите за освобождение на Сърбия, опълченец и подпредседател на Първото Велико народно събрание през 1879г.

Исторически музей

Историческият музей в гр. Лом е основан на 20 септември 1925 г. като ломско археологическо дружество “Алмус” по инициатива на д-р Петър Кърджиев (завършил медицина в Петербург, бивш кмет на Шумен). Д-р Кърджиев е избран за председател и благодарение на голямата му любов към историята, той неуморно работи за събиране, съхраняване и популяризиране “паметта на народа” до 1950 г.

Музеят има следните отдели: ”Археология”, ”България ХV-ХІХ в.”,”Нова история”, ”Етнография” и “Художествен”. Постоянната експозиция е разположена на двата етажа на музейната сграда по теми: ”Кръстьо Пишурка и първите театрални представления в Лом”, ”Ломската скеля”(пристанище)”, ”Божества и образи от Крит и Микена” (къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско), ”Християнска култура през вековете”(иконна живопис и църковна утвар),”Градски бит-края на ХІХ век до 40-те години на ХХ век”,”Лом - последните десетилетия на ХІХв.- 40-те години на ХХ век” (административно устройство, икономика, занаяти, културен живот), ”Хладно и огнестрелно оръжие”. Музеят разполага и със зала за временни изложби.

В къщата на възрожденеца Димитър П. Гинин е обособена постоянна етнографска експозиция, в която са представени традиционен национален костюм, обреден реквизит от зимни пролетни и летни обреди и обичаи. От 1992 г. музеят представя за гражданите и гостите на Лом по повод най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово (Великден) изложба-базар “Шарени перашки”- рисувани яйца по образци на Димитър Маринов (етнограф, фолклорист и общественик), събирани в края на ХІХ в.

Сградата, в която днес е разположен Историческия музей, е построена след Освобождението (80-те години на XIX в.) по инициатива на първия окръжен началник в Лом, капитан Павел Дмитриевич Нечаев с предназначение „Общински дом”. На западната и южната фасада при строежа, по настояване на кап. Нечаев, са вградени пет епиграфски паметника от римската епоха. През 1920 г. и 1922-23 г. в сградата са заседавали Първа и Втора ломска комуни.

Сградата е обявена за паметник на културата в „Държавен вестник”, бр. 5 ,1973 г.

Църквата “Св. Никола Нови”

През 1832 г. чорбаджи Цеко издействал ферман за строеж на нова църква в Лом. Тя била изградена в чифлика на Кара Мустафа, наречен по-късно “Църковна махала”. Във фермана се посочвало точно колко голяма да бъде църквата, “10 разкрача широка, 15 дълга и два разкрача висока над земята. Такава се и построила от дялан камък”. Била назована “Св. Никола”, но населението си я знаело като “Крайската църква”. В нея били пренесени всички запазени вещи и църковна утвар, които се намирали в старата срутена църква в кв. Боруна. През 1840 г. църквата била разширена, но пак се оказала тясна за бързо нарастващото българско население в града.

Културният подем в града през 1856 г. донесъл на ломчани още една придобивка с историческо значение - на 30 септември от “Крайската църква” над града се разнесъл за първи път звънът на две църковни камбани. Това събитие имало дълбоко символично значение, българския дух и национално самосъзнание в Лом открито могло да се демонстрира. Двете камбани тежали “120 оки” и били доставени от видински търговец срещу събраните с големи трудности 4000 гроша. Техният звън силно дразнел турците в града. “На 20 юли 1857 г. (Илинден), който тогава съвпаднал с Байрама, една фанатизирана въоръжена тълпа нахълтала в църковния двор, разрушила камбанарията и отнесла камбаните пред конака за поругаване.” След този инцидент властите не разрешавали на българите да вдигат в църквите си камбанарии и до Освобождението камбани в Лом не е имало.

В църквата “Св. Никола” работят зографи от Дебърската художествена школа. Иконата “Богородица сладколюбящая” /37/49см/е с надпис “Из ръка Дичо Зографа от Дебърско, държав., с. Тресонче, 1861 г. Нестор Траянов, заедно със сина си Ико Несторов рисуват иконите за иконостаса.
В началото на XX-век до старата църква започнало строителството на нова, която да отговори на нуждите на богомолците. Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Кирил полага основите “на камък” на новостроящата” се църква на 28 август 1905 г. Две години по-късно, в 1907 г. храмът е завършен и избрано църковно настоятелство. Баща и син Траянови , зографи от Дебърската художествена школа рисуват иконите на църквата през 1908 г. Резбарската фамилия Филиповци работят иконостаси в цяла Северна България. Тяхно дело е дърворезбата в “голямата църква в Лом, с.Василовци и Медковец. ”Те работят и в храма “Св.Димитър” (на Видинската митрополия) и Клисурския манастир.

До старата и новата църкви „Св. Никола Нови” по-късно е изградена и сградата на ломското архиерейство. Комплексът е реставриран от Община по програмата „Красива България” през 2006