ул. Г.С. Раковски 24
Ветрино,
България
27.551141
43.2245719
UserLikes
Име: ОБЩИНА ВЕТРИНО
Адрес: Ветрино, ул. Г.С. Раковски 24
Телефони: text to image
Факс: text to image
Уеб сайт: http://www.vetrino.bg
E-mail: text to image
Отрасъл: Регистър на общините
Дейност:

Община Ветрино

Ключови думи: община, ветрино, община ветрино, общинска администрация, общинска администрация ветрино

Вижте на картата

Сподели във Facebook




За нас

Община Ветрино се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна. Общината има 10 населени места с общо население 5 525 жители (2011г.). Населени места в община Ветрино: Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада Гвардия Момчилово, Невша, Неофит Рислки, Средно село, Ягнило.


Ветринските земи са вписани в чертите на Варненска област – втора по население област в България, най-голяма в Североизточния икономически район. Областният център Варна мери ръст като втори по население и трети по територия град в страната, втори по темпове на икономическо развитие със своите 5 университета и 6 научноизследователски института, развита инфраструктура, индустрия и туризъм.

Ветринският район е разположен на около 45 км и от двата областни центъра – Варна и Шумен, точно посред пътните участъци София – Варна и Айтос – Тервел. Общината с административен център с. Ветрино се състои от 10 селища с население 6 320 жители и обща площ 293 кв. км.

В своята многовековна история земята на община Ветрино е кръстосвана и обитавана от множество племена и народи: траки, елини, готи, хуни, славяни, българи, а също печенеги, кумани, татари, турци.

Преди повече от 6 000 години – в късната каменно–медна епоха, древни хора са обитавали селище в границите на днешното с. Ягнило. Тук са открити кремъчни сечива, животински кости и части от кремъчни съдове, някои от които се сглобяват. Предполага се, че праисторически обиталища е имало на хълма Бабук, в местността Кокарджа между Ягнило и Сечище, край Доброплодно и др. В района на с. Невша е открит надгробен паметник на войн от раннобронзовата епоха ( средата – втората половина на ІV хил. пр. Хр.).

Районът около Ветрино е обитаван от тракийското племе кробизи. Тук между Белоградец и Невша е открита надгробна статуя на племенен вожд. Върху схематично антропоморфно изображение се виждат детайлно предадени оръжия. В могилата под статуята са намерени къс меч – кинжал и инкрустираната със злато ножница на вожда. За пръв път при подобни паметници оръжията, открити при погребания в могилата, са изобразени върху надгробната статуя, намерена на върха на същата могила. Около Доброплодно е имало късноантично тракийско селище. Заедно с останките от стоителен материал, човешки кости и гърнета-хамбари, тук са открити две колони с надписи на тракийски език с гръцки букви. Едната колона е оброчен паметник на Тракийския конник и на нея е изобразен бик, символ на конника. На другата колона, която е оброчен паметник на тракийското божество Сурегетес, се виждат по 9 мъжки и женски танцуващи фигури. Тукашните земи крият още много могили, варовикови колони, керамика, монети от І и ІІ век, оброчни плочки.

През V-VІ век във ветринските земи се изграждат няколко крепости, част от отбранителната система на Византийската империя. Такива са крепостите на височините Голямото було и Голямото елеме в околностите на Невша, Момина могила край Белоградец и др. Ветринският край е заселен от българи през VІІ век и попада в люлката на новата държавност – разположена между столицата Плиска, Дръстър (дн. Силистра) и Одесос (дн. Варна). По време на Второто българско царство (ХІІ – ХІV век) ветринските земи имат важно стратегическо значение за защитата на пътя от Варна и Провадия към столицата Търново. Поради това крепостите в близост до Невша се възобновяват. Тук български монаси изсичат десетки скални килии и скален манастир. Средновековни селища са открити северно от Ветрино в местността Казашки чаир, в местността Базаргян до Млада гвардия , на хълма Бабук и др.

През ХV – ХVІ век става отоманизирането на този край. През територията на община Ветрино през 1774 г. преминава с армията си генерал Суворов. По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 г. сражения се водят край Белоградец и района на Габърница, тук временно се настанява щабът на руския генерал Дибич Забалкански. След края на войната българи от Източна Тракия (Ямболско и др.) напускат родните си огнища и се заселват в днешните села Ветрино, Неофит Рилски, Средно село и Момчилово.

През ХІХ век в по-големите села се построяват църкви и килийни училища. Край с. Невша преминава първата в българските земи ж. п. линия Варна – Русе, открита през 1866 г. След Освобождението се засилва притокът на българи, живели на юг от Балкана. През 1884 г. българите от малоазийските села Гьобел и Мандър и турците от Доброплодно и Ягнило доброволно разменят селата и имотите си, след което се преселват.

През двадесетото столетие селата на община Ветрино бележат значително духовно и икономическо развитие. Построяват се читалища и основни училища, а училището във Ветрино прераства в средно общообразователно. Издигат се възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение. Основават се потребителни, кредитни и производителни кооперации, кооперативни земеделски стопанства, сдружение за застраховка на едър рогат добитък в Млада гвардия, семепроизводно стопанство в Невша и др. Селата се благоустрояват с административни сгради, детски градини, ресторанти, клубове на пенсионера, сладкарници, здравни служби. Във Ветрино се изграждат автогара, поликлиника и старчески дом.

 
Открийте ни в Google+