Културата е сред исконните български ценности във Ветринския край. Кръстопътното местоположение на тези земи дава среща на различни културни влияния. Като знак за това и сега един до друг съжителстват мюсюлмански и православни храмове, мохамеданска и традиционно българска обредност, обичаи и празници, дошли в миналото заедно с преселниците от различни краища на страната, дори и от Мала Азия.

Районът е белязан със следи от всички епохи. Има антични селища, средновековен манастир. Реликви, дарявани от родолюбиви българи, са разпръснати в малки музейни сбирки, които извикват необходимостта от събирането им под покрива на единен общински музей. Възпоменателни паметници и паметни плочи напомнят за загиналите във войните за национално обединение, във Втората световна война и за преселението на малоазийските българи. Тези следи са вплетени дълбоко в местната етнография, топонимия, празници, песни, предания и легенди.

Традиционни празници във Ветринския край са Денят на родилната помощ, Денят на лозаря, Тодоров ден, Пролетната вечер, Лазаровден, Гергьовден, коледните и великденските концерти, Празникът на общината през май.

В общината работят 8 читалища, повечето с над стогодишна история. В тези ръководни центрове на културния живот в селищата на общината се поддържат библиотеки с общо над 60 000 тома литература. Читалищата развиват богата художествено – творческа дейност, която се представя от един хор за обработен фолклор, множество групи за автентичен фолклор, няколко детски танцови състава, лазарски и коледарски групи, групи за стари градски песни, сатиричен състав и група за турски фолклор Дилек ташъ. Самодейните състави взимат участие и печелят множество награди от престижни национални събори и фестивали, като Копривщица, Рожен, Балканфолк, Песни за войводите, Листопад на сномените и др. През 2006 г. фолклорни групи от общината участваха в празненствата по случай Деня на детето в Република Турция.