СТОЛИЧНА ОБЩИНА РАЙОН ПОДУЯНЕ - към м. Октомври 2001 г., територия­та на район Подуяне е с площ от 1100 хектара и население около 83400 жители и е на трето място по брой жители в София. През 2007 г. населението в района надхвърли 85000 души.
Районът е обособен В пет квартала, а именно: кв. Суха река, Хаджи Димитър, Левски В, Левски Г и Левски.
На територията на района се намира едно от най-модерните спортни съоръжения стадион, наречен с името на обявения за футболист на 20 -ти век -Георги Аспарухов, който се намира в сърцето на потъналия в зеленинапарк Герена .
Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

За произхода на името Подуяне има няколко легенди. Научно обяснение дава проф. Йордан Заимов, че името произлиза от славянската дума под обор. До 15 век селището се е наричало Подуй, т.е. оборите, а жителите му подуяне или подуянци.

Подуянци се занимавали главно със земеделие и скотовъдство. Голямо имало Орханийко шосе /сега Ботевградско шосе/ което било оживено още през турско време. Кръстопътното положение на е било причина за един по-бурен живот.
Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност. Не случайно Васил Левски, когато идвал в София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Митър Данев /в началото на ул. Черковна“/. Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в Подуяне.

След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. - 500 души. Новата столица на княжеството започнала да се разраства и като най- близко село до нея, Подуяне е едно от първите присъединили се села с Указ N 1118 от 16.03.1881 година. Тогавашния подуянск и кмет Стоян Величков, предал на Софийската ощина неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столи­цата имало фискален /финансов/характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.

След първата световна война, когато идват заселниците от различни краища на страната. Те заселват нови големи части от подуянското землище /днешните Хаджи Димитър, Стефан Караджа и кв. Левски.
Градските нрави са проникнали най- напред сред подуянските шопи. Въпреки това до Балканската война в Подуяне са носили своите китни шопски дрехи.
Дълги години след нея са се играли вити хора на старото хороизрище, а след това и пред черквата.
Подрастващото поколение се учи в единадесет училища, от които 6 -основни, 4- средни, едно средно- спортно и е в сътрудниче­ство със спортен клуб Левски, в което подготвя елитни национални състезатели по всички видове спорт. Футболните са на особена почит и с добри традиции, детско
юношеската школа ва футболния клуб подготвя състезатели за мъжкия представителен тим и националния отбор.
Най-старото училище се намира в Хаджи Димитър и е основано през 1926 година, а най-новото- 199 -то СОУ е открито в ж.к. Левски Г от тогавашния столичен кмет - Стефан Софиянски и президента на Република България Петър Стоянов на 15.09.1996 г.

Има 13 детски градини, от които 6 обединени детски заведения 6- целодневни детски градини и една санаториална детска градина. Най-старата целодневна детска градина N 20 се намира в кв. Левски .
Има и пет читалища, които са основани в периода 1925 г. до 1928 г.,по едно във всеки квартал на района. Има шест библиотеки с голям библиотечен фонд, близо 110000 книги от всички жанрове.

В читалище “Възраждане“ има постоянно действаща етногра­фска музейна сбирка.
Създаде се в филиал въм най-голямото читалище Васил Левски“, в ж.к. „Левски Г“, поради големия брои млади семейства с деца живущи в комплекса. Децата се занимават в школи за чужди езици, курсове по рисуване, математика, български език, музика и др.

Помогна ли ви информацията от тази страница Да Не