В рамките на Община Русе влизат следните населени места:

Гр. Русе, с. Мартен, с. Николово, с.Сандрово,с. Басарбово, с. Тетово, с. Червена вода, с. Ново село, с. Семерджиево, с. Просена, с. Хотанца, с. Долно Абланово, с. Ястребово. Град Русе дължи своето възникване и съществуване на благоприятното си географско положение. Още през древността освен Дунавския воден път оттук минавал важен път от Скандинавия и Русия към Егея, Анадола и Леванта. Реката била най-важният елемент в географската среда на селището, упражнявала главна икономическа функция, реката била негова съдба. Сексагинта Пристис, Пристаполис, Руси, Русчук, Русе през различните епохи бил седалище на флотилии. Като пристанищен град на Дунав, днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез Европа канал Рейн - Майн - Дунав.

По своето географско разположение Община Русе се намира в Североизточна България. Разположена е на високия десен бряг на р. Дунав и граничи с Общините: Сливо Поле, Вятово, Иваново и Кубрат. Центърът на Общината - гр. Русе се простира североизточно от устието на р.Русенски Лом. Неговата територия заема най-западната част на най-голямата крайдунавска низина - Побрежие. Средната му надморска височина е 46м.

Терасният комплекс е особено добре изразен североизточно от Русе и е съчетан от наличието на две заливни тераси от 4 до 7м. и три над заливни тераси: 15-22м; 30-66м и 54-65м.

Територията, която Русе заема, има очертанията на елипса, ориентирана с дългата си ос ус поредно на реката по протежение на 11 км. Градът обхваща територията по високия терасиран дунавски бряг, включена между слетия със сушата остров Матей и устието на р. Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. Старото градско ядро заема най-обширната тераса, около която Дунав прави плавна дъга. В западния й край, след намесата на човека, за девет десетилетия са станали значителни изменения. До началото на миналия век Дунав е достигал до подножието на Флотската кула, където са били флотските казарми и старото устие на р. Русенски Лом. След като се появява и образува остров Матей, устието на р. Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, оформя се лиманът - пристанище Русе-Запад, зимовище на корабите, правят се насипи по заливната тераса, изменя се бреговото очертание и самият дунавски бряг и фарватер се преместват значително на север.

Върху най-старата железопътна гара (сега Национален музей на транспорта и съобщенията), разположена на заливната тераса, е отбелязана надморска височина 22,8 метра. По-голямата част от град Русе лежи на надморска височина между 35 и 45 м. На юг хълмистият терен е увенчан от Саръбаир, висок 159 м. Върху него, до Левент табия, се издига Телевизионната кула, висока 206 м с антената. Това е най-високата кула в България. Физикогеографите приемат, че средната надморска височина на Русе е 45,5 метра.

Геолого-геоморфоложкия профил на територията разкрива речни наноси върху льос, льосовидни отложения и аптски варовици. Съвременните морфогенетични процеси имат широко проявление, особено в негативен ас пект. Това е плоскостната ветрова и водна ерозия, разрушаваща структурата на почвената покривка, а също така и въздействието на дълбоката линейна ерозия.

По своето местоположение Община Русе се явява важен национален транспортен комуникационен и търговски възел с намиращи се на нейна територия гранични пунктове на р. Дунав и в Свободна безмитна зона. Разстоянието по шосе от Русе до София е 331 км, до Варна 203 км, до Пловдив 293 км, до Плевен 153 км, до Велико Търново 107 км, до Силистра 124 км. Мостът на р. Дунав между България и Румъния, в района на Русе и Гюргево, приближава още повече румънската столица Букурещ на 72 км и пропуска през Русе влакове за Букурещ, Киев, Москва, Будапеща, Братислава, Прага, Берлин, Варшава, за София, Варна, Бургас. През моста преминава голям поток автомобили към българското курортно Черноморие и вътрешността на страната. От север към града се събират няколко важни пътя: Будапеща - Брашов - Букурещ - Русе, Варшава - Лвов - Букурещ - Русе и Москва - Киев - Букурещ - Русе - София и оттам към Македония и Албания.

В настоящия момент преминаването на р. Дунав с авто- и ж.п. транспорт се осъществява единствено в източната част на Балканския полуостров през Дунав мост, край гр. Русе. Вероятно тази ситуация ще се запази, тъй като строителството на втори мост, все още е в процес на проучване и съгласуване с Румънското правителство. Целият национален и транзитен ж.п. трафик към/от Централна, Северна и Източна Европа преминава през гр. Русе. Това се отнася и до значителна част от автомобилния трафик и водния транспорт.

Помогна ли ви информацията от тази страница Да Не