ОБЩИНА ВЪРБИЦА 
Върбица е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на Община Върбица. 

География 

Община Върбица е разположена в североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище. 
Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между северна и южна България.Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони. 
Територията ѝ попада в старопланинската област, в предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-камчийския район. 

История 

Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и прабългари. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Герловската котловина, в която е разположен и общинския център - гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкия проход, който свързва, чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 год. от византийските хронисти, и се свързва с победите на хан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето Севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района. 
Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV–III век пр. Хр. 
За произхода на името на гр. Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната средновековна крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската крепост Фабрициус, находяща се в местността Гайдар камък, където и сега се намират останки от крепостните ѝ стени. 
Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила , близо до вливането и в река Камчия е била столицата на славянското племе севери, известно под името ЦИКА /ЧИКА/. 
В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26.07.811 год. става и решителната битка между византийските войски водени от самия император Никифор и българския владетел хан Крум. Удържаната победа тук в този бой, става едно от най-тежките поражения, които Византия понесла в своята многовековна история. 

Промишленост 

Община Върбица е типична полупланинска селска община. Основната икономическа активност е свързана с дърводобива, дървообработката, шивашката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията. 
Дървообработващата сфера е представена от малки банцигарници и работилници, които работят предимно като подизпълнители.През последните години не се отчита ръст в дърводобива. Залесителните дейности са в размер на 350дка гори- основно широколистни видове. 

Туризъм 

Община Върбица има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са Курортен комлекс Върбишки проход с минерална вода с доказани лечебни качества на стомашночревните заболявания; красивата природа; значителният рекреативен потенциал на привлекателните водни площи на язовир Тича. 
Много добра база е създадена в Курортния комплекс , който се намира на 5км южно от гр. Върбица, богата на горска растителност предлага различни условия за отдих. 
Изградената материална база в КК Върбишки проход е с възможен капацитет за общо 1690 легла. 
През последните години се забелязва тенденция на изоставяне на създадената материална база, която не се подържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи.Изоставени и разграбени са почивните бази и бунгалата,резултат от безстопанствеността на общината. От 1998 г. функционират само туристическата хижа и почивния дом към болницата в гр. Шумен 
Друга зона за отдих на територията на общината е при язовир Тича, където материалната база е около 550 легла, но нейното състояние също не е добро.