Липса на задължения на общината към всички видове институции.Недостатъчна общинска собственост, която да генерира увеличаване на собствените приходи. Сравнително нисък относителен дял на собствените приходи спрямо общия бюджет на общината. Възможности за увеличаване на местните приходи, чрез комплекс от мероприятия включващи повишена събираемост на местни данъци и такси, съответствие между извършени разходи и заплащани такси, разработване на програма за развитие на малкия и среден бизнес в общината и привличане на инвеститори.
Проблем за общината се явява ръста на безработицата, който е един от най-високите за областта. Основните причини за това са както от икономически, така и от демографски характер. От икономическите най-голяма роля има сравнително слабото развитие на промишлеността в общината, отдалечеността от областния център, липсата на природни ресурси и сравнително ниската категория на земите, водещи до ясно очертан поминък. От демографските най-характерно влияние указва етническия състав на населението с неговите особености и своеобразната затвореност на отделните етнически групи, което обаче през последните години значително намалява своята тежест като определящ фактор.Както в повечето райони в североизточна България, така и в този християните от години се превръщат в малцинствена група.

За запазване и развитието на културните традиции силно влияние оказват: НЧ Пробуда - гр. Върбица - създадено през 1871 г. има читалищна библиотека с: Книжен фонд – 28695 хил. тома книги; Детски отдел – 6815 хил. тома книги.; Сграден фонд- масивна двуетажна сграда построена през 1961 г.; с РЗП 1980 кв. м.
Културните прояви са:
Традиционни зимни обредни празници на града Ивановден – къпане на младоженци в р. Герила, празнува се всяка година на 20 януари;
Традиционни зимни обредни празници на града Бабинден – къпане на младоженки, празнува се всяка година на 21 януари;
Традиционно надсвирване на ромски оркестри – надсвирване на 20 ромски оркестъра, празнува се всяка година на 6 май;
Традиционни културни празници на гр. Върбица – откриване на традиционния Върбишки панаир, празнува се всяка година.

Общинска Администрация, Дирекция Бюро по труда, Отдел Социална закрила, РПК Ново време.

На територията на град Върбица се провежда Традиционен Есенен Панаир. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите/виден турски род/.Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии,занаятчии-предимно налбантски тип народност. По-късно,панаира сменя месторазположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време-конните надбягвания, гюлешите /борбите/ с атрактивни награди /коч/ и т.н.Част от организацията е и т. наречения Хайван пазар специализиран за търговия /джамбазлък/ на добитък /коне, магарета, домашни животни/, датиращ от когато и панаира.
Провежда се ежегодно от 18 до 23 септември.Сам по себе си е една приятна атракция за местни и гостуващи.

Община Върбица обхваща територията на 18 землища на две от които – с.Виница и с. Староселка, след завиряването на язовир Тича населението било изселено, а селищата останали под водата. Поради полупланинския характер на терена на общината и голямата разпокъсаност на парцелите, след настъпилите промени в селското стопанство, през последните години значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. В този отрасъл основно са застъпени зърнено фуражните култури – пшеница, ечемик, царевица и други. Налага се тенденция за утвърждаване в района дела на техническите култури в рамките на 6500 – 7000 дка. Основни представители тук са слънчогледа, тютюн ориенталски, тикви за семе, кориандър и други. Според конюнктурата на пазара за различните години в структурата на растениевъдните култури са застъпвани още: главесто зеле, краставици корнишони, захарно цвекло, домати, пипер и други. Основно растениевъдния сектор е насочен главно към осигуряване фуражния баланс на животновъдството в района.
В община Върбица разпространение имат светлосивите и сиви горски почви от IV и V категория. На отделни масиви в с. Методиево, Иваново и Маломир на малки участъци има и III категория земеделски имоти.
В южната част на землището на общината в района на с.Тушовица, Бяла река, Нова Бяла река, гр.Върбица,Чернооково, Крайгорци, Сушина Ловец имат дял и земите от VII – X категория, площите на които се считат като неподходящи и неефективни за нуждите на селското стопанство. На такива площи земеделското производство не е рентабилно, добивите са много ниски. За тях са подходящи етеричномаслените култури, като лавандулата, която в определени периоди е заемала значителни площи, достигайки през 80 –те години 1500 дка.
Природните дадености на района позволяват отглеждането и на трайни насаждения – сливи, вишни, малини и други. В областта на растениевъдството, това е и вярната посока на развитие за района, в съчетание с фуражопроизводството и дребното зеленчукопроизводство, което ще доведе до повишаването на заетостта, чрез създаването на нови условия за работа.
Сравнително ограничен е броят на регистрираните земеделски производители от община Върбица. Недостатъчната информираност за изискванията, които трябва да се спазят при влизането ни в Европейския съюз и може би една от причините за това.
В община Върбица интерес представляват земите от ОПФ с площ 50 – 100 дка и нагоре. Разпокъсания характер на същия , пречи той да може да бъде усвоен напълно и раздаден на нуждаещите се. Във връзка с това е налице необходимостта от разработването на комасационен план с цел усъвършенствуване на земеделските имоти.
Размера на необработваемите земи спрямо обща земеделска земя е доста смущаваща за населените места, като с.Сушина, Крайгорци, Божурово, Чернооково и Тушовица, където тя достига до 80 – 90 %. Повечето от тях като Божурово, Чернооково, Върбица и Тушовица представляват терасирани територии на изоставени трайни насаждения под балкана, разположени на ниско продуктивни ерозирани терени.
Тези стойности, съпоставени към данните от периода 1999 – 2000 год., показват известна тенденция на намаляване, макар и слабо на необработваемите площи за сметка на постепенното увеличение на посевните площи като цяло. В някои от населените места местни земеделски стопани преодоляха затрудненията в дейността си и в момента се разширяват, като наемат земи по 1000 -2000 и повече декари.