Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е имало за цел да поддържа съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети от късно римския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, които са имали за цел да спират нашествията на варварите.
От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важният стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на императора Никифор І Геник в района на село Губислав, от където и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – село Дружево и село Меча поляна /дн. Искрец/.
След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостола на свободата – Васил Левски. Той пристигнал тук със задача да основе революционен комитет.
След Освобождението на България, Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението е примитивното земеделие, животновъдство и дърводобив. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея се образува събран тип селище, което в миналото е било разпокъсано. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се оживява. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1921 година е основана фабриката за захарни и шоколадови изделия с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес