Като природни забележителности в общината се открояват живописните картини на Искърското дефиле. Интересен природен обект е връх Грохотен – 1045 м. надморска височина. Районът е традиционна територия на масовия, катерачния, ловния, екстремния и пещерния туризъм. Има известни туристически хижи и ловни домове. На територията на общината се намира и така наречената „Вазова пътека“, носеща името на патриарха на българската литература Иван Вазов, който е създал част от творчеството си тук. Най-посещаваните от алпинистите пещери са „Темната дупка“ край село Лакатник и „Елата“ край село Бов.



ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ - При Своге Стара планина се снишава, за да събере величието си в Искърският пролом. Тук в края на ХІХ народният поет Иван Вазов възкликва: „Каква величава, каква хубава е пустата му Искърска клисура“ и предрича „добро бъдеще“ на разположената сред „планинския хаос“ пътническа гара. Величествен и живописен е старопланинският Искърски пролом – неповторимо дело на природата. Река Искър като огромен трион е проломила планината, нейните млечнобели, сиви и пъстроцветни скали. Според легенди районът на Своге някога е бил дъно на голямо езеро. Водите на това езеро изведнъж пресъхнали, когато страшна буря преобърнала лодката на младия рибар Истър и той изчезнал за винаги. Днес реката и проломът носят неговото име. Искърският пролом предлага прекрасни гледки, различни интересни скални образувания, както и карстови форми. Дължината на Искърското дефиле е около 156 километра. То за почва от Согийското поле и завършва в около град Червен бряг.



ВОДОПАД „СКАКЛЯ“ - Водопадът „Скакля“, наречен на едноименната река, спуска водите си в източната част на планината Понор, близо до гара Бов. Дъното на долината на реката се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец висок 120 м. От него скачат водите на водопада в трискадно разположени скока, най – високият от които е около 85 м. Долината на водопада е заета от ливади. Малко по на север се намира скалата Златния камък. Мястото е приятно за разходки и пикник. Около водопада е изградена екопътека, която носи името на великия български поет Иван Вазов. Екопътеката свързва село Бов и село Заселе.



ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН „ДЖУГЛАТА“- Скалното образование Джуглата е разположено на 8 км. северно от град Своге, в района на с. Церово. Високо е 18 м., с причудливи форми, образувало се е при изветрянето на хоризонталните ръждиво – червени триаски пясъчници, характерни за Искърското дефиле в района. „Джуглата“ е обявен за природна забележителност през 1964 година.



ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ - Гигантският пролом, проправен от водите на река Искър разкриват чуден скален свят – пъстра смесица от червени пясъчници, светли и сивопепеляви варовици, зеленикави глинести лиски, ситнозърнести диабази – същински безпорядък в очите на обикновения човек. Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до гара Лакатник. В продължение на хилядолетия реката е изваяла един фантастичен свят от скални образования. 250 метровите скали са свързани с началото на българския алпинизъм и са обянвени за природен парк през 1963 година. Лакатнишките скали са свързани неразделно с историята на българския алпинизъм. Първото алпинийско изкачнате с въжета и клинове е било през извършено през 1931 година. На отвестните Лакатнишки стени, на 600 м. Надморска височина е построен от алпинистите – катерачи след непосилен неколкомесечен труд малък алпийски заслон – „Орлово гнездо“. Той представлява дървена постройка, кацнала върху железни греди, забити направо в скалата на около 300 м. над р. Искър.



ПЕЩЕРАТА „ТЕМНАТА ДУПКА“ - Пещерата е една от най-дългите в Стара планина (5 600 метра). Отворът на пещерата личи като голямо черно петно по отвесните скали северно от гара Лакатник. Намира се на 52 км. от гр. София и на 27 м. над река Искър. Големият вход на пещерата започва с лек наклон на запад и скални колони на дъното. Пещерата е съставена от две основни галерии, съединени помежду си, и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите.



ИЗВОРЪТ „ЖИТОЛЮБ“ - Намира се на входа на пещерата „Темната дупка“. Водите му не се използват. Извира от едно от многото подземни езера в пещерата на име Жековото езеро.







РЪЖИШКА ПЕЩЕРА - Намира се близо до гара Лакатник, на 140 м. над р. Искър. Дълга е 316 метра. Сталактитните образувания се по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а археологическите находки са установили, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха. Красива и много интересна, пещерата се обитава от над 32 вида различни организми.



ПЕЩЕРАТА „ЕЛАТА“ - Намира се на около 2 км. Южно от с. Зимевица в малък скален венец от юрски варовици. Входът и е малък и води отвесно надолу до 18 м. От дъното й през тесен проход между наносите се влиза в широка, немного висока галерия, низходяща и с няколко прага. Пещерата е плътно изпълнена с образования снеописуеми форми, предимно сталагмити, синтрови прегради, колонки и чудесни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дъна и са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии около дръжките, на които грижлива ръка е обвила каменни шевици. Пещерата е дълга 123 метра.



КОЗАРСКА ПЕЩЕРА – Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Дължината й е 834 метра. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До него се стига по стръмни, тесни пътечки. Това е причината да носи името „Козарска пещера“.







ПРОПАСТ „ЯМАТА“ - Пропастта се намира до махала Пропаст на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-350 м.). Птиците гнездили в пропастта се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.