Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи с общините Годеч, Костинброд, София, Елин Пелин и Ботевград. На север и североизток има общи граници с община Вършец от област Монтана и общините Враца и Мездра от Врачанска област. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 868,6 кв.км.

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърският пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.

Пътна инфраструктура

През пролома на р.Искър минава основната жп магистрала София – Мездра – Горна Оряховица. Линията е двойна и електрифицирана и е част от големия железопътен пръстен на страната. На територията на общината са разположени следните ж.п. спирки и гари – Владо Тричков, Луково, Реброво, Томпсън, Орлин, Своге, Желен, Церово, гара Бов, Балкан, Лакатник, Оплетня, Левище, Пролет. Значимостта на железопътния транспорт е свързана с достъпа до град София в качеството му на национален административен икономически и транспортен център и с важния железопътен възел Горна Оряховица, което осигурява отлична транспортна достъпност, повишава привлекателността пред бизнеса и влияе благоприятно на икономическото развитие на общината. Посочената железопътна магистрала има важно значение за местното население, тъй като позволява евтин и бърз достъп до столичния град, свързан с краткотрайна икономическа миграция, ползване на здравни и административни услуги и др.
Водоснабдяване и канализация



В общината има изграден един магистрален водопровод с каптиран дебит от 210 л/сек., от който частично са водоснабдени части от гр.Своге (60%) и селата Свидня и Искрец. Останалите населени места се водоснабдяват от локални водоизточници. Относителният дял на населението на режим на водоползването от водоснабденото население през 2002 година е 6.16%[1].

Количеството на доставената вода на човек от населението в общината през 2003 г. е 111 л/ч ден, което е сравнително близко до стойността на показателя за страната (137 л/ч ден) и областта (119 л/ч ден). Количествата на доставената вода за домакинствата в община Своге (68 л/ч ден) е по-ниска от стойностите за областта и страната (съответно 86 и 90 л/ч ден).

Водопроводната мрежа в цялата община е остаряла и амортизирана, което води до чести аварии и загуба на питейна вода. На места питейната вода е силно замърсена поради преминаване през карстов слой и проникване на повърхностни води. Техническото състояние на водопроводната мрежа води до влошаване качеството и повишаване себестойността на подаваната вода. Изградена е пречиствателна станция за питейни води при г.Лакатник, втора станция при с.Искрец е в процес на изграждане.

Много ниско е нивото на изграденост на канализационната мрежа в общината. Частично изградена канализационна мрежа има в гр.Своге (60%) и селата Церово (40%), Реброво (20%) и гара Лакатник (30%). В останалите населени места се използват септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води. Предвид ниската степен на изграденост на канализационна мрежа и свързаната с това липса на пречиствателни съоръжения за отпадни води, битово-фекалните води се заустват във водоприемниците без пречистване.

Изграждането на надеждна и отговаряща на съвременните изисквания водопроводна и канализационна система е важно условие за подобряване на качеството на живот на местното население и възможност за повишаване на атрактивността на община Своге като добро място за инвестиции.



Наложително е изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Това обаче е оправдано, ако се обхванат повече населени места, така че броят на еквивалентните жители, ползващи пречиствателната станция да отговаря на нормите за експлоатация на съоръжението. Като алтернативен вариант е възможно изграждането на модулни пречиствателни станции в отделните населени места, които като техническо решение са особено подходящи за села с малък брой жители. Те са и икономически по-рационални, защото не изискват значими инвестиции. Тяхното използване отстранява необходимостта от голяма площадка, разположена на подходящо място спрямо довеждащите колектори. Обслужването на модулните станции не изисква специално образование на персонала, а самото съоръжение се поддържа от малък брой постоянно заети работници.


Съобщения

Община Своге се обслужва от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Териториален възел „Далекосъобщения“, град Своге. В общината са изградени и се експлоатират АТЦ тип А-29, с монтиран капацитет около 13 300 поста, от които около 3300 се намират в общинския център.

Територията на общината е почти изцяло покрита от мрежата на мобилните оператори.

Достъпът до Интернет се осъществява посредством наети линии на „БТК“ АД и мрежата изградена от кабелните оператори. На настоящия етап работят трима Интернет-доставчици. На територията на град Своге са изградени и функционират три Интернет-клуба.

Общинската администрация в гр.Своге е оборудвана със сателитен Интернет. Тя разполага с два сървъра и със 70 персонални компютъра за всички служители. Всички компютри имат достъп до Интернет и до националната база данни. Изградена е и се поддържа Интернет-страница на общината (www.svoge.bg), която предоставя основна информация на български и английски език за природните богатства на района, културно-историческото наследство, икономиката, както и за структурата на общинската администрация и Общинския съвет. В процес на оборудване с компютри са и кметствата на територията на общината. Предстои изграждане на безжична връзка между тях и общинската администрация. Това ще допринесе за въвеждането на определен набор от услуги за граждани и фирми, които ще се предоставят по електронен път.

Възможностите за развитието на съобщителната мрежа са свързани с близостта до оптичен кабел, преминаващ на 25 км. южно от общината. Това ще спомогне за създаване на модерна инфраструктура и ще осигури качествени международни връзки, необходими за бизнеса, образованието и управлението на общината.



Електроснабдяване и алтернативни източници на енергия

Всички населени места на територията на община Своге, с изключение на с.Манастирище (с 6 души постоянно население) са електроснабдени, като електроснабдителната мрежа е сравнително добре изградена, но на места има проблеми с качеството и сигурността на захранване. Мрежата е изцяло въздушна.

Възможностите за експлоатация на възобновяеми енергийни източници са свързани предимно с изграждането на малки ВЕЦ по поречието на река Искър и нейните притоци. Съществува проект за изграждане на девет руслови малки ВЕЦ по поречието на река Искър – Прокопаник, Церово, Бов Юг, Бов Север, Лакатник, Габровица, Левище, Оплетня, Свражен и седем напорни микро- ВЕЦ по притоците на река Искър. Проектът е на ВЕЦ-Своге ООД, което представлява смесено предприятие между Община Своге (10%) и „Петровила-България“ АД (консорциум за изграждане на ВЕЦ-ове и преработка на петролни продукти). Социално-икономическият ефект от изпълнението на проекта е свързан с разкриването на нови работни места, а екологичният ефект е повишаване съдържанието на кислород в речната вода, което ще стимулира възстановяването и обогатяването на речната флора и фауна.Първата МВЕЦ “ Лакатник “ бе открита на 10 май 2008 год.Една година след пускането й в експлоатация ще бъде обект на засилен мониторинг.

Оптимизирането на енергопотреблението за обществени нужди е свързано с изпълнението на проект за подмяна на осветителните тела в уличната осветителна мрежа с енергоспестяващи.

Повишаването на енергийната ефективност в публичния сектор е свързана и с топлоизолация на обществените сгради и ремонт на отоплителните системи като по този начин се реализират икономии в общинския бюджет. Приоритетно следва да се реализират проекти за сградата на общинска администрация, училищата и детските градини.

Подкрепата на Община Своге за повишаването на енергийната ефективност в частния сектор е свързана с информация и консултации на предприемачите и гражданите за възможностите за въвеждане на енергоспестяващи технологии и алтернативни източници на енергия като по този начин се реализират икономии в общинския бюджет.





Пътната мрежа на община Своге включва първокласен път (4 км), второкласен път (53 км), третокласни (36 км) и общински пътища (237 км).

Главната пътна артерия в общината е път ІІ-16 /Мездра – Ботевград/ – Ребърково – Елисейна – Своге – София, който преминава през общинския център гр. Своге в направление юг – североизток и свързва общината със столицата и Северна България. Посочената пътна артерия се свързва с предвиждания международен транспортен коридор № 4 (Централна Европа-Видин-София-Атина). С него се свързва и път І-81 София – Лом, който преминава в крайната западна част на община Своге. Достъпът до изброените транспортни артерии създава предпоставки за активно стопанско развитие и повишава атрактивността на общината пред външния бизнес.

С надобщинско значение са пътищата ІІІ-162 /Елисейна – Своге/ – Миланово – Долна Бяла – Речка – Стояново – /Монтана – Враца/ и ІІІ-164 Своге – Искрец – Бучин проход, чрез които се осъществява връзката с път Е-81 и общините Костинброд и Годеч.

От общинските пътища 131 км. са асфалтирани, 39 км. са с трошенокаменна настилка, а 67 км са черни пътища. Основните проблеми по отношение поддръжката и развитието на общинската пътна мрежа са свързани с липса на средства за ремонт и инвестиции в пътна инфраструктура и със съществуващата тенденция за продължаващо влошаване качеството на инфраструктурата, породено както от пресечеността на планинския релеф, така и от интензивността на водната ерозия, особено на пътищата с трошенокаменна настилка и пътищата на земно легло.

Бюджетните ресурси на община Своге, както и на повечето малки общини в България са ограничени и не позволяват самостоятелно финансиране на значими инфраструктурни проекти, включително и за поддръжка и ремонт на пътната инфраструктура.

Неблагоприятно влияние върху състоянието на транспортната инфраструктура оказват и активните свлачищни процеси, като 17 от 22-те активни свлачища в общината застрашават пътната инфраструктура..

Пътническите автобусни превози на територията на община Своге се осъществяват от три фирми: „Прогрес Комерс“ ЕООД, ЕТ „Чобанска“ и ЕТ „Пеци Митков“

Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е имало за цел да поддържа съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети от късно римския и ранновизантийския период ІV – VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, които са имали за цел да спират нашествията на варварите.
От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важният стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на императора Никифор І Геник в района на село Губислав, от където и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – село Дружево и село Меча поляна /дн. Искрец/.
След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV – ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостола на свободата – Васил Левски. Той пристигнал тук със задача да основе революционен комитет.
След Освобождението на България, Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението е примитивното земеделие, животновъдство и дърводобив. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея се образува събран тип селище, което в миналото е било разпокъсано. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се оживява. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1921 година е основана фабриката за захарни и шоколадови изделия с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес

На територията на община Своге има 14 читалища, които са културни средища с обществени библиотеки и разностранна самодейност в сферите на театъра, фолклора, музиката, изобразителните изкуства.
Най-голямо е читалището в общинският център град Своге, създадено през 1907 год. от Зарко Коцев, носещо името „Градище“. През 100 годишната си история НЧ „Градище“ е „приютило“ под своя покрив поколения талантливи свогенци и им е предоставило възможност за развитие на техните способности и таланти.
В своята история, чрез разнообразната си дейност се e утвърдило като средище на традиции – местни и национални. А днес се превръща в духовен и възпитателен център за младото поколение. Характерно за дейността на читалището, като уникално проявление в световен мащаб е събирането и популяризирането на местния фолклор-танцов и певчески, който е емблематичен за българската култура.
Основните дейности на читалището са свързани с развитие на библиотечна дейност – библиотеката разполага с над 60 000 библиотечни единици; художествено-творческа дейност; развитие на център за услуги и консултации с комплексни административни и офис услуги, както и други спомагателни дейности по популяризиране на културно-историческото наследство в региона.

Като природни забележителности в общината се открояват живописните картини на Искърското дефиле. Интересен природен обект е връх Грохотен – 1045 м. надморска височина. Районът е традиционна територия на масовия, катерачния, ловния, екстремния и пещерния туризъм. Има известни туристически хижи и ловни домове. На територията на общината се намира и така наречената „Вазова пътека“, носеща името на патриарха на българската литература Иван Вазов, който е създал част от творчеството си тук. Най-посещаваните от алпинистите пещери са „Темната дупка“ край село Лакатник и „Елата“ край село Бов.



ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ - При Своге Стара планина се снишава, за да събере величието си в Искърският пролом. Тук в края на ХІХ народният поет Иван Вазов възкликва: „Каква величава, каква хубава е пустата му Искърска клисура“ и предрича „добро бъдеще“ на разположената сред „планинския хаос“ пътническа гара. Величествен и живописен е старопланинският Искърски пролом – неповторимо дело на природата. Река Искър като огромен трион е проломила планината, нейните млечнобели, сиви и пъстроцветни скали. Според легенди районът на Своге някога е бил дъно на голямо езеро. Водите на това езеро изведнъж пресъхнали, когато страшна буря преобърнала лодката на младия рибар Истър и той изчезнал за винаги. Днес реката и проломът носят неговото име. Искърският пролом предлага прекрасни гледки, различни интересни скални образувания, както и карстови форми. Дължината на Искърското дефиле е около 156 километра. То за почва от Согийското поле и завършва в около град Червен бряг.



ВОДОПАД „СКАКЛЯ“ - Водопадът „Скакля“, наречен на едноименната река, спуска водите си в източната част на планината Понор, близо до гара Бов. Дъното на долината на реката се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец висок 120 м. От него скачат водите на водопада в трискадно разположени скока, най – високият от които е около 85 м. Долината на водопада е заета от ливади. Малко по на север се намира скалата Златния камък. Мястото е приятно за разходки и пикник. Около водопада е изградена екопътека, която носи името на великия български поет Иван Вазов. Екопътеката свързва село Бов и село Заселе.



ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН „ДЖУГЛАТА“- Скалното образование Джуглата е разположено на 8 км. северно от град Своге, в района на с. Церово. Високо е 18 м., с причудливи форми, образувало се е при изветрянето на хоризонталните ръждиво – червени триаски пясъчници, характерни за Искърското дефиле в района. „Джуглата“ е обявен за природна забележителност през 1964 година.



ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ - Гигантският пролом, проправен от водите на река Искър разкриват чуден скален свят – пъстра смесица от червени пясъчници, светли и сивопепеляви варовици, зеленикави глинести лиски, ситнозърнести диабази – същински безпорядък в очите на обикновения човек. Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до гара Лакатник. В продължение на хилядолетия реката е изваяла един фантастичен свят от скални образования. 250 метровите скали са свързани с началото на българския алпинизъм и са обянвени за природен парк през 1963 година. Лакатнишките скали са свързани неразделно с историята на българския алпинизъм. Първото алпинийско изкачнате с въжета и клинове е било през извършено през 1931 година. На отвестните Лакатнишки стени, на 600 м. Надморска височина е построен от алпинистите – катерачи след непосилен неколкомесечен труд малък алпийски заслон – „Орлово гнездо“. Той представлява дървена постройка, кацнала върху железни греди, забити направо в скалата на около 300 м. над р. Искър.



ПЕЩЕРАТА „ТЕМНАТА ДУПКА“ - Пещерата е една от най-дългите в Стара планина (5 600 метра). Отворът на пещерата личи като голямо черно петно по отвесните скали северно от гара Лакатник. Намира се на 52 км. от гр. София и на 27 м. над река Искър. Големият вход на пещерата започва с лек наклон на запад и скални колони на дъното. Пещерата е съставена от две основни галерии, съединени помежду си, и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите.



ИЗВОРЪТ „ЖИТОЛЮБ“ - Намира се на входа на пещерата „Темната дупка“. Водите му не се използват. Извира от едно от многото подземни езера в пещерата на име Жековото езеро.







РЪЖИШКА ПЕЩЕРА - Намира се близо до гара Лакатник, на 140 м. над р. Искър. Дълга е 316 метра. Сталактитните образувания се по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а археологическите находки са установили, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха. Красива и много интересна, пещерата се обитава от над 32 вида различни организми.



ПЕЩЕРАТА „ЕЛАТА“ - Намира се на около 2 км. Южно от с. Зимевица в малък скален венец от юрски варовици. Входът и е малък и води отвесно надолу до 18 м. От дъното й през тесен проход между наносите се влиза в широка, немного висока галерия, низходяща и с няколко прага. Пещерата е плътно изпълнена с образования снеописуеми форми, предимно сталагмити, синтрови прегради, колонки и чудесни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дъна и са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии около дръжките, на които грижлива ръка е обвила каменни шевици. Пещерата е дълга 123 метра.



КОЗАРСКА ПЕЩЕРА – Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Дължината й е 834 метра. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До него се стига по стръмни, тесни пътечки. Това е причината да носи името „Козарска пещера“.







ПРОПАСТ „ЯМАТА“ - Пропастта се намира до махала Пропаст на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-350 м.). Птиците гнездили в пропастта се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.

Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над с. Искрец и при Лакатнишките скали.
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е най-образно казано „перфорирано“ с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталакмити.
Района е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са предпоставка за развитие на производство на вар сред населението. Варници е имало край бреговете на Искъра от Владо Тричков до Черепиш, но най – добре е организирано производството му в района на с. Искрец в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река – Искрецка. Има и находища на оловно – цинкови руди и гранит.
Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които в последствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове антацитът е „на жили“ или на отделни гнезда, който са разположени в повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.
Релеф – планински терен, по-голямата част на които е заета от горски територии 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината.
Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са и със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Гаровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, изпълнени с наноси, които оформят на места и ниски речни наноси.
Местността е обиталище на много растителни и животински видове, в това число над 40 вида са вписани в Червената книга на България, най-известният животински вид, от които е Скалния орел.

Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:

антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Гара Бов, Лакатник, Осеновлак, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав

На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в Общината.
Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.
Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на Общината има 512 хил. дка гори, в т.ч. 46 610 дка общински и 59 600 дка на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.

Общинска фирма „Спортист-Скала“ ЕООД – гр. Своге.
Фирмата стопанисва и управлява всички основни спортни съоъжения в община Своге, в това число:
Спортен комплекс в град Своге:
- затревен терен и тренировъчно игрище за футбол;
- лекоатлетическа писта;
- трибуни за 4500 любители на спорта;
- спортна зала за колективни и индивидуални спортове.

Футболен клуб „Спортист 1924″ с отбори:
Отбор мъже - „A“ Провесионална футболна група – полусезон 2009/2010 год.
o Отбор деца – до 12 години;
o Отбор деца - до 14 години;
o Отбор юноши - младежка възраст - до 16 години;
o Отбор юноши – старша възраст – до 18 години;


Баскетболен клуб „Спортист“ с отбори:
o Мини баскетбол – деца до 10 години;
o Отбор момчета – до 12 години;
o Отбор момчета – до 14 години;
o Отбор кадети;
o Отбор юноши старши;
o Отбор мъже „А“ РБГ
Клуб спортна акробатика “Спортист“ с отбори:
o Отбор момичета и момчета – до 11години – индивидуален носител на сребърен медал – Симеон Георгиев
o Отбор момичета – до 20 години – носители на 4 златни и 4 сребърни медала
o Отбор юноши и девойки – младежка възраст до 18 години – носители на 4 златни и 4 сребърни медала
На територията на Община Своге има още четири стадиона в следните селища:
- Стадион в гара Бов;
- Стадион в гара Лакатник;
- Стадион в село Искрец;
- Стадион в село Реброво.

Освен футболни срещи на стадионите се провеждат и общински, национални и международни спортни и други масови прояви. Общинска фирма „Спортист – Скала“ ЕООД предоставя рекламни площи за външна реклама на български и чуждестранни рекламодатели в и около спортните съоръжения. Спортист е български футболен отбор от град Своге. Основан е през 1924 г. През 1944 г. е преобразуван във физкултурно дружество. През 1949 г. се преименува на ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж). От 1952 до 1954 г. се нарича Миньор (Своге). От 1954 до 1957 се казва Своге и от 1957 г. е със сегашното си име Спортист (Своге). В периода 2001-2003 г. беше обединен със Скала (Бов) под името Спортист-Скала (Своге). От 2004 г. отново възстановява самостоятелността си.Играе мачовете си на стадион Градски, с капацитет 3 000 зрители, който наскоро претърпя сериозно ремонтни работи и стадиона сега има по-приличен вид. Основните цветове на клуба са синьо и бяло. Президент на отбора е Христо Димитров, изпълнителен директор е Ангел Бончев, а старши треньор е Иван Атанасов.

Успехи
• Осминафиналист за купата на страната през 1950 г. (като ДСНМ)
• 7 място в Югозападната „Б“ група през 1953 г. (като Миньор)
• Класиране в „Б“ Професионална футболна група през 2007 г. (като Спортист) за първи път от близо 45 години прекъсване.
• Спортист Своге е осминафиналист за купата на страната през 2007 г.
• През сезон 2008-2009 отборът на Спортист успява да вземе второто място в „Б“ Група и сребърните медали. Това им отрежда право за бараж за влизане в „А“ група срещу вторият от Източната „Б“ Група Нафтекс. В един изключително интересен мач двата отбора завършват редовното време при резултат 2-2, като бургазлии откриват резултата, „Спортист“ объръща на 1-2, но в края Нафтекс успява да прати мача в продължения. В тях и двата отбора не успяхват да вкарат и се стига до дузпи, в които футболистите на Спортист са по-точни и побеждават с 4-2 (общ резултат 6-4) и по този начин влизат за първи път в 85 годишната история на клуба в А ПФГ.

Известни футболисти

Христо Йовов, Чавдар Цветков, Aлександър Стоянов, Иван Терзийски, Мартин Стефанов, Лъчезар Младенов, Стоян Абрашев, Стефан Цветков, Стоян Тодоров, Цветко Иванов, Любомир Чернев, Николай Маринов, Генчо Коцев, Димитър Симеонов, Сашо Малинов, Мартин Кочев, Станислав Първанов, Тодор Кючуков, Тодор Симов, Деян Борисов, Михайл Петров, Иван Павлов – Швайца, Николай Цветков – Демона

Община Своге е традиционна територия на масовия туризъм. Има туристически хижи и няколко маркирани туристически маршрута. В това число наречената на патриарха на българската литература „Вазова пътека“. Силно залесеният планински терен благоприятства развитието на ловния туризъм. Основен вид дивеч, който се ловува в района е дивата свиня, европейската сърна и хищниците. В района на Община Своге се намира и защитената местност „Лактнишки скали“ – величествен скален масив с отвесни стени, част от левия склон на Искърския пролом и от най-източните разклонения на планината Козница в Западна Стара планина. Разположени са срещу гара Лакатник на 20 км. северно от гр. Своге. Изградени са от триаски червени пясъци и дебелослойни варовици. В продължение на хилядолетия ерозията е изваяла фантастичен свят от скални образувания, извисяващи се до 250 метра височина. В подножието на скалите е пещерата „Темната дупка“ – най-дългата пещера в Стара планина. Чудният и подземен свят крие 20 езерца, подземни потоци, няколко водопада, галерии и други образувания. В подножието на скалите блика буйният извор Житолюб, край който има ресторант, парк и езеро. В района на Лакатнишките скали са утвърдени алпинизмът и пещернячеството. Те са признат алпинистки обект. Местността създава условия за развитие на екстремни спортове.
Лакатнишките скали са люлка на българския алпинизъм. През 1931 г. тук е употребено за първи път у нас алпийско въже. Малката хижа построена от доброволци алпинисти през 1938 г. примамва и най-смелите любители на височините. Високо в скалите се издига величествен каменен паметник, построен в памет на хвърлени от скалите през 1923 г. участници в септемврийското въстание. Общината се слави с над 80 културно-исторически и археологически паметници, манастири и други, съхранили българския дух, култура и книжовност. Най-посещаван е известният манастир „Седемте престола“. Той е разположен в един от прелестните кътове в долина на река Габровница, в живописната планина под връх Издремец. Посещаван в миналото предимно от богомолци сега е прекрасен туристически обект за лятна и зимна почивка. Община Своге е традиционна зона за отдих и почивка. На нейна територия има изградени над 17 хиляди частни вили.



Хотел „Ловен дом Тихов дол“ се намира на 60 км. Североизточно от град София, в красива гориста местност на Стара планина, с. Ябланица, община Своге.
Наличието на разнообразни растителни видове, реки, планински потоци, обширни и високопланински ливади, създават отлични условия за пълноценен отдих през всички сезони на годината. Изключителните географски особености на района го определят като едно от най – добрите места в България за ловени риболовен туризъм. В района при естествени условия се развъждат благороден елен, лопарт, сърна, дива свиня, лисица, заек и видра. В този земен рай намираш спокойствие и душевен мир, за да отвориш сърцето си към красивото и любовта. Комплекса предлага множево атракциони: моторна шейна и бъги; планински велосипеди; фото-сафари с джип в уникална девствена природа; разходка с кон в планината; туристически преход по стар римски път; пешеходни излети в планината и бране на горски плодове; посещение на културни паметници, по стъпките на българските антифашисти; запознаване с бита и традициите на хората живеещи в селото – печене на хляб, варене на ракия, приготвяне на зимнина, правене на кисело мляко и сирене и др. Комплексът разполага с 6 отлично обзаведени стаи, 2 студия и 1 луксозен апартамент, механа, спа център с масаж, сауна, джакузи, басейн, тенис маса, волейболно и футболно игрище както и с два мини рибарника.



Комплекс „ Божилово“ се намира в с. Заселе, в близост до гр. Своге, Вазовата пътека и водопада „Скакля“. Разположен е на повече от 20 декара, сред тучни ливади и вековна буковa гора, в най-високата и живописна част на с. Заселе. Kоплекс Божилово предлага неповторима панорама към Искърското дефиле от орлов поглед. Простор изпълващ с вдъхновение и наслада. Спокойствие, отмора, чистота и уют…



Ловен дом „ Търсава“ се намира на 60 км. от София в красива гориста местност в Стара планина върху площ от 5500 хектара под връх Мургаш. Сградата е построена през периода 1979-1980 год. като ловна резиденция на Тодор Живков. В района при естествени условия се развъждат благороден елен, лопатар, сърна и дива свиня, които са предмет на ловен туризъм. Предлага възможности за лов на едър дивеч – вълци, диви свине, сърни и елени. Има два изградени рибарника, които са посещавани от любителите на риболова. Красивата природа и създадените условия за лов и риболов са предпоставка за развитие на ловен и приключенски туризъм.



Биоферма „Чемерник“ – фермата е разположена на 1150 м. надморска височина в района на връх Издремец, с. Бов. Разполага с 455 дка. собствени и арендовани земи. Тя е животновъден комплекс със самостоятелно обособени помещения за всички отглеждани животни. Близостта до Лакатнишките скали и подходящият терен за трекинг маршрути в съчетание с красотата на Манастир „Седемте Престола“ и заобикалящата ги природа оформят район изключително подходящ за различни видове туризъм.

Хотел „Планинец“- представя уникални възможности за пълноценна почивка през цялата година.Разположен на 50 км от София в подножието на живописното Искърско дефиле, където река Искър образува пролом, пресичайки планината между Софийското поле и Дунавската равнина. Хотелът разполага с 6 двойни стаи и 2 апартамента, кабелна телевизия и интернет. Предлага се автентична българска кухня с биологично чисти продукти собствено производство.

„Вазова еко-пътека“ - по стръмните варовикови стени е прокарана пътека, получила названието „Вазова пътека“. Тук известният български автор Иван Вазов пише своят разказ „Дядо Йоцо гледа“. По стъпките на Вазов ежегодно преминават десетки туристи. Традиционно, всяка пролет се организират туристически походи и игри. Официалното откриване на реконструираната еко – пътека се състоя на 29.04.2007 год. и тя свързва с. Заселе със с. Гара Бов.



Манастир „ Света Петка“ – намира се в североизточния край на град Своге. Основан е през Х- век. Разрушаван и разграбван, той е възстановен през ХІХ век. В манастирския комплекс днес има два храма – старата манастирска църква „Св. Петка“ и новата „Св. Св. Петър и Павел“. Църквата „Св. Петка“ е постороена в периода ХVІ – ХVІІ век. Малка е (12м.х5 м.), еднокорабна, едноабсидна, безкуполна, с притвор и контрафорси. В църквата са съхранени ценни икони. Тя има историческата си стойност като място на важни за района събития – през 1980 год. тук идва Апостола на свободата, Васил Левски.Чест посетител на манастирската обител е и народният поет Иван Вазов, който посвещава на това свое любимо място стихотворението си „Блян в старата църква“. Новата трикорабна енорийска църква е построена през 1927 год.



Манастир „ Седемете престола“ - манастирът е разположен в един от прелестните кътове на красивата долина на река Габровница, в живописната Средна Стара планина под връх Изремец. Намира се на 86 км. северно от град София. Посещаван в миналото предимно от богомолци, днес е прекрасен туристически обект за лятна и зимна почивка. Манастирът „Седемте престола“ е построен и осветен от братята – князе Дамян и Георги (внуци на цар Самуил) през ХІ век. Като древно българска светиня манастира „Седемте престола“ е запазил първообраза си цели 10 века и се възприема като важна част от културно – историческото наследство в западна Стара планина. Според преданието през ХІХ век от Бесарабия дошли седем братя славянски боляри със семействата си. Те създали седем селища в тази част на Стара планина. На мястото на днешния манастир построили малката църква „Св. Благовещение“.



Искрецки манастир „Успение Богородично“- намира се в с. Искрец, на 10 км. от гр. Своге. Манастира е основан през ХІІІ век , но има данни, които го отправят към още по – ранна епоха, през 1110 год. разрушен от турците през ХІV век, през ХVІІ век той е възстановен като параклис, а от 1834 год. – отново като манастир. Църквата е изписана с три пласта стенописи с изключителна художествена стойност. През 1856 год. южно от църквата е построена седмоъгълна куполна кръщелна – изповедална, също богато изписана. Пристройката е уникална за българската манастирска архитектура.



Църква „ Свети Николай“ – църквата е еднокорабна базилика, находяща се в центъра на с. Искрец. Предполага се, че е строена през 1110г. В малкото дворче има три камбани. Най-старата и най-голямата тежи 340кг. и е подарък от с. Горно Троди, Македония, правена през 1897 г.



Църква „Св. Вмчк. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ - църквата беше тържествено осветена и открита на 28.04.2007 год. За строежа и жителите на с. Свидня в продължение на години сами набираха средства. За завършването решаваща се оказа финансовата подкрепа от страна на Община Своге. Село Свидня датира от 1578 год. по запазени писмени данни. Като едва през 2007 год. жителите му се радват на нов и красив Богослужебен храм.



Църква „Рождество Богородично“ – намира се на 3 км. източно от с. Миланово, Община Своге. Построена е през ХVІІ в. В днешният си вид тя представлява еднокорабна постройка с полукръгла апсида от изток, чиито стени са изградени от варовикови и бигорни блокове, споени с бял хоросан. Върху вътрешната стена са запазени фрагменти от стенописи датиращи от ХVІІ в. През 2004 год. е построена нова църква в с. Миланово – „Храм Рождество Пресветая Богородица“.